Acts 1

1 ^a П ървата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи

2 ^b до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,

3 ^c на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;

4 ^d и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;

5 ^e защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии.

6 ^f Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?

7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;

8 ^g но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.

9 ^h И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.

10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи

11 ⁱ и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.

12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път ▼

▼ 1:12 Разстояние от 2000 крачки.

.

13 ^k И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.

14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.

15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече

16 ^l (а бяха се събрали около сто и двайсет души) : мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,

17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;

18 ^m но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;

19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.

20 ⁿ Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“.

21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,

22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.

23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;

24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,

25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.

26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.